Моята история с Форевър

Казвам се Петя, на 54 години съм и живея в София. По професия съм зъботехник. Имам чудесно семейство и две прекрасни деца – момиче и момче, които вече са тийнейджъри. Здравословното хранене и движението са важна част от живота ми от години, но истинската ми история с Форевър започна в момент, в който като майка търсех нещо много по-важно от поредния продукт – търсех надежда.

Когато синът ми беше малък, на около шест месеца, получи силно уголемена трета сливица. Започна да боледува често, дишането му се затрудняваше, а за цялото ни семейство започнаха години на тревога, безсънни нощи и страх кога състоянието му отново ще се влоши. Като всяка майка, исках да направя всичко възможно за детето си. Започнах да търся природни средства, с които да подкрепя организма му и да му помогна да бъде по-здрав. Така стигнах до алое вера и продуктите на Форевър. Постепенно забелязахме промяна в общото му състояние.

Започнахме да използваме все повече продукти от гамата на компанията и с времето към нас се присъединиха и други наши близки. Така имахме възможност лично да се убедим в качеството. До ден-днешен съм благодарна на един човек с огромно сърце – Иглика Величкова. Тя беше тази, която ми подаде ръка в труден за мен момент и ми показа възможност, за която тогава дори не подозирах.

През 2017 г. станах клиент на Форевър. Тогава все още не си представях, че няколко години по-късно тази компания ще промени начина, по който гледам на работата, на възможностите и дори на самата себе си.

След двете продължителни майчинства дойде моментът да се върна към професията си. Но вече бях видяла и другата страна на живота – времето с децата и за семейството, малките моменти, които не могат да се върнат. Знаех какво ме очаква в лабораторията – дълги работни дни, често работа през уикендите и по празниците, много напрежение и умора. И тогава си зададох един прост, но много важен въпрос: „Ако се върна към предишния начин на работа, колко време ще ми остане за семейството?“.

В началото на 2020-а за първи път погледнах на Форевър с други очи. Хареса ми идеята за свободата – да мога сама да определям кога работя, с кого работя и как организирам времето си. Хареса ми и възможността доходите да не са ограничени от фиксирана заплата. Но не си правех илюзии. Знаех, че нищо няма да стане бързо. Знаех, че ще трябва да уча, да се развивам и да изграждам умения. И точно там бе едно от най-големите ми предизвикателства. Никой в семейството ми не е имал собствен бизнес. Никога не съм била предприемач. Винаги съм работила за някого и мисленето ми беше изцяло на човек с работодател. Трябваше да се науча да мисля по нов начин.

Днес вярвам, че Форевър се оказа много повече от бизнес възможност за мен. Превърна се в школа за личностно развитие. Нашите лидери ни обучаваха постоянно и напълно безплатно – както за продуктите, така и за това как да общуваме с хората, как да споделяме знанията си и как да бъдем полезни, без да натрапваме нищо. По време на пандемията всички срещи бяха онлайн и това ми даде още една възможност – да се уча от уюта на дома си, независимо от обстоятелствата. Включвах се в почти всяка среща. Слушах, записвах си, учех и постепенно започнах да прилагам наученото. Колкото повече разбирах, толкова по-ясно осъзнавах нещо много важно: не е лесно, но си заслужава!

Заслужава си заради ценностите, които компанията ни предава. Заради хората, които се подкрепят и растат заедно. Заради усещането, че не си сам по пътя. А има и още нещо, което много ме впечатли – възможността да пътуваш и да срещаш хора от различни краища на света.

Едно от най-силните ми преживявания беше пътуването до Тайланд. Там се запознах с част от хората, които бяха спечелили квалификация за това наградно пътуване. Бях впечатлена не толкова от техните успехи, колкото от самите тях. Бяха сърдечни, усмихнати, земни и добронамерени. Общуваха свободно и с уважение към всеки. Тогава си казах: „Искам да работя с такива хора!“.

Това пътуване не беше просто награда. За мен то беше доказателство, че зад цифрите и успехите стоят истински хора, отношения и човешки истории. И още повече затвърди решението ми да се развивам с Форевър.

След като ограничителните мерки от пандемията отпаднаха, започнах да организирам срещи и да прилагам всичко, което бях научила. Разбира се, не всичко се получаваше. Правех грешки. Понякога се разочаровах. Имаше моменти, в които се чудех дали постъпвам правилно. Но постепенно разбрах още нещо много важно: грешките не са провал, те са уроци.

Всяка грешка ме учеше на нещо ново. Всяко разочарование ме правеше по-устойчива. Всеки малък успех ми даваше увереност да продължа. И може би точно това е ключът – да не се отказваш. Защото, независимо дали става дума за мрежов маркетинг, за друг бизнес или за всяко ново умение, което изграждаме, резултатите идват с постоянство, търпение и желание да продължаваш напред.

Днес съм безкрайно благодарна на хората, които ми се довериха. Благодарна съм на всички, с които през годините изградихме един прекрасен екип. Тяхната подкрепа, заедно с моите усилия и постоянство, ми помогнаха само за една година да постигна ниво Мениджър. След още три години се квалифицирах като Мениджър ОРЕЛ. Това ми донесе не само удовлетворение от постигнатото, но и невероятни преживявания – наградно пътуване до Тайланд и участие в престижно международно обучение с лидери от цял свят, заедно с човек до мен. През изминалата година успях отново да постигна тази квалификация. Наградата този път е мечтана за мен дестинация – Южна Африка. И най-хубавото е, че този път ще споделя пътуването с цялото си семейство.

Когато погледна назад, осъзнавам, че преди да се включа във Форевър, бях забравила да мечтая. Бях в онзи период от живота, в който човек е потънал в работа, грижи, отговорности и ежедневие и някак неусетно започва да поставя мечтите си на последно място. Форевър промени това. Научи ме да си поставям цели. Да излизам от зоната си на комфорт. Да вярвам повече в себе си. Да не се страхувам от грешките. Да продължавам, дори когато е трудно. И днес вярвам в нещо, което преди години ми се струваше почти невъзможно: че най-смелите мечти не са прекалено големи. Те просто имат нужда от човек, който да повярва в тях, да направи първата крачка и да не спира да върви. А моята история с Форевър продължава…

Защото мечтите ми тепърва започват. ❤️