Големите лидери вдъхновяват хората да виждат повече в себе си и в другите
Бъдете по-загрижени, отколкото другите мислят, че е разумно, мечтайте по-смело, отколкото другите мислят, че е практично и очаквайте повече, отколкото другите мислят, че е възможно.
Последните седмици бяха натоварени – наред с вълнуващата ни работа в централния офис двамата с Грег посетихме Англия, Унгария, Франция и Япония, а аз продължих към Хонконг! Прекрасно бе отново да поемем на път и да бъдем с нашите собственици на Форевър бизнес. Винаги ни посрещате с отворени обятия и сме ви благодарни за гостоприемството.
Има много неща, които искам да ви кажа, но нека обобщя набързо – танцувахме на плажа в южна Франция, изненадахме повече от 200 гости на представяне на възможностите, организирано от Мики Беркич, гледахме залез на Дунава, плакахме на сцената с хиляди в Осака, докато признавахме невероятните им постижения (включително двама „Диамант-Центурии“!) и почетохме паметта на скъп приятел в красиво село в Уелс. За нас работата ни е чест и удоволствие!
Това, което най-много обичам в нашия бизнес, са създаваните отношения. Естеството на заниманията ни и на самата компания придава голяма дълбочина на общуването помежду ни. А близостта с колегите и приятелите ни по света води и до също толкова голяма тъга, когато изгубим някого от тях. През юни се сбогувахме с двама забележителни човека – дългогодишния британски лидер и член на ГЛЕ Джон Къртис и бившия управляващ директор на Индия Амарджит Убхи. И двамата посветиха живота си да помагат на Форевър да расте през годините и всеки от тях остави завет на доброта и успех.
Както често правим в такива моменти, и аз отделих време да спра и да поразмишлявам. Джон бе първият човек, който ме запозна с бизнеса и бранша, и аз много обичах да прекарвам време с него. Той умееше да те накара да се чувстваш оптимистично настроен, уверен, по-умен и да ти стане малко по-леко. Когато още бях младо момче от Ливърпул, Джон ме научи на повече неща, отколкото някога сам би могъл да си представи. През първите ми непохватни години в бизнеса той ме насочваше стъпка по стъпка, търпеливо и без критики. Амарджит бе пионер в Индия. Той имаше топло сърце и чувство за хумор, с чиято помощ се справяше и с най-трудната ситуация. Беше гостоприемен, мил, търпелив и спокоен. Никога не губеше самообладание и винаги намираше време за всекиго.
И двамата бяха успели хора и ни дадоха пример достоен за подражание. А каква бе тайната на успеха им? Не съм в състояние да отговоря на този въпрос, но размишлявайки върху наученото от тях, открих обща нишка, въпреки че всеки е стигнал до успеха си по много различен път.
И двамата водеха хората с личен пример и ги учеха да са по-загрижени, отколкото другите мислят, че е разумно, да мечтаят по-смело, отколкото другите мислят, че е практично и да очакват повече, отколкото другите мислят, че е възможно. С начина, по който живяха и обичаха, те ме научиха да вярвам в невероятното и това ме промени из основи.
Всички големи лидери вдъхновяват хората да виждат повече у себе си и у другите. Точно това правеха Джон и Амарджит непрекъснато.
През годините съм забелязал, че големите лидери също са мили, учтиви и истински се интересуват от живота на другите, не се държат пренебрежително или оскърбително. Рекс бе такъв не само в публичния, но и в личния си живот, същото важи и за Грег. Такива лидери задават въпроси и демонстрират признателност и смирение дори и нещата да не вървят. Те запазват спокойствие и са фокусирани върху намирането на решения.
Така че когато животът или понякога смъртта ни отклонят от курса, когато имаме повече въпроси, отколкото отговори, нека не ставаме свадливи. Нека да намираме решения, да преодоляваме и изграждаме наново. Нека като Джон и Амарджит да се издърпваме взаимно нагоре към следващия връх, да заглушаваме разсейващите фактори и да се надбягваме надолу по отсрещния склон, за да посрещнем следващото предизвикателство.
Това е тръпката и същността на истинското лидерство. Не се крие в микроскопичните мигове на празнуване. Усещаме я, когато се изправяме пред трудностите, когато изслушваме някого посред нощ или уверено посрещаме вятъра на промяната, за да помагаме и на другите да преминават през предизвикателствата.
До скоро,
Ейдън О‘Хеър
Президент на Форевър Ливинг Продъктс Интернешънъл
