Какво да правя, ако екипът ми не работи?

Роберт Паули, МЛМ коуч

В рамките на една анкета получих много писма с доста подобно съдържание на това:

„Уважаеми господин Паули, Бих искал да Ви опиша следната ситуация, която със сигурност възниква често и при другите мрежовици – хората се включват в екипа ми и започват дейността си със завидна смелост, купуват стартов пакет, евентуално дори насрочват и срещи. Но се оставят да бъдат обезкуражени още от първите си неуспехи и се оттеглят. Въпреки действащия си договор дори купуват необходимите им за домакинството продукти на по-висока цена в търговската мрежа, вместо от своята мрежова компания! Как е най-правилно да се процедира в такъв случай?“

Представете си…

Преди да поговорим за конкретния проблем, представете си следната ситуация. Да предположим, че живеете в голям град и имате четиригодишен син, който трябва да ходи на детска градина. Разстоянието е почти километър и пътят пресича най-напред оживена и натоварена улица, след това продължава през градския парк и накрая през централната железопътна гара.

Дали ще пъхнете в ръката на сина си карта на града с думите: „Бъди внимателен, мъничкият ми! Синьото кръстче показва нашата къща, а там, до зелената стрелка, е детската градина. Желая ти късмет!“ Ако той започне несигурно да се вглежда в картата, ще го попитате ли: „Трябва ли да те заведа до там?“ Или: „Нали вече си голямо момче? (кимане с глава) Ще намериш ли сам пътя до детската градина като останалите големи деца?“ Когато още на първия червен светофар бъде блъснат от кола, ще извикате ли след него от прозореца: „Хайде, ставай! Ще се справиш! Трябва да вярваш в себе си!“ А ако той вече изобщо не се изправи, ще кажете ли: „Ами, това е, момчето просто не беше победител! Да си направим ново дете?“

(Една забележка между другото: ако сте отговорили с „да“ на някой от зададените по-горе въпроси, ние НЕ споделяме същата философия...)

Ситуацията в бизнеса

Естествено, че няма да направите всичко това. Съвсем наясно сте, че малкият мъж не знае как да намери пътя до детската градина. И че по пътя, дори да предположим, че успее да го открие, има множество препятствия, криещи големи рискове, които застрашават неговото безопасно пристигане.

Съвсем същото важи и за новия партньор в мрежата ви. С оживената и натоварена улица можем да сравним многобройните гласове на обезсърчаващите го приятели и роднини, населеният с всякакви странни субекти градски парк могат да са различните подвеждащи съобщения в пресата и интернет, а опасните ж.п. прелези са неизбежната загуба на мотивация, а понякога дори и появата на депресия у нашите сътрудници.

Но ние не ги водим за ръчичка и не ги ръководим твърдо, но с любов, а ги оставяме да тичат с пълна сила пред камиони, товарни влакове и улични бандити с думите: „Направи си списък, звънни на всичките си приятели и бъди ентусиазиран и въодушевен!“

Нека ви издам една тайна: новите ви партньори вече далеч няма да са нито ентусиазирани, нито въодушевени, след като за първи път „притичат пред кола“ (т.е. приятелите ги отпращат, сблъскват се с възражения относно цената, стряскат се от негативни отзиви в пресата). Резултатът е никакво съставяне на списъци повече и никакво телефониране на когото и да било.

Ще кажете: „Да, но аз им предложих помощта си за съставяне на списък и обаждания по телефона, но те не я приеха!“ Сега сложете същото изречение в устата на една майка и го оставете хубаво да се разтопи. Сигурно ще зазвучи в духа на: „Ама, господин полицай, аз предложих на четиригодишния си син да го заведа до детската градина, но той предпочиташе да отиде сам, и аз го пуснах да върви!“ Ако искахте да ми дадете отговора по-горе, сравнението трябва да ви даде тема за размисъл.

Бъдете лидер

Може би ще възразите: „Ама да не би да искате да кажете, че трябва да се отнасям със спонсорираните от мен сътрудници все едно са малки деца?“ Да. И не. Не, не бива да създавате впечатление у новия човек, че гледате несериозно на него. Но да, трябва да правите онова, което отличава добрия ръководител от останалите: да ръководите! Лидерът не бива да го е грижа какво обичат да правят хората или какво искат да бъдат оставени да правят. Точно обратното, той позволява на ръководените от него хора да вършат САМО нещата, които ТРЯБВА да бъдат свършени. Дава на партньорите си три възможности, които могат да се обединят в едно изречение: „Ръководете, следвайте ме или не ми пречете!“

С други думи казано, трябва да внушите на сътрудниците си следното: „Можеш да разчиташ на мен. Ако нещо не се получава така, както си очаквал/а, ще ти помогна. Ако искаш да предложиш нещо ново за бизнеса, което може да ни бъде от полза в бъдещата работата, с радост ще го чуя. Но ако не следваш правилата, мястото ти не е тук.“

Вероятността да запознаете съществуващите си, но вече отказали се партньори с тази философия е минимална. Най-добре просто ги забравете и бъдете доволни, ако на по-късен етап все пак решат да се захванат здраво за работа. Но ви моля в бъдеще да правите две неща, ако не искате да изпадате в ситуация описаната в писмото, цитирано в началото.

  1. Уверете се, че сте човек, когото останалите хора възприемат напълно сериозно. Подложете на критична оценка държането си, облеклото, изказванията, произношението, речника и всичко останало, с което представяте личността си пред света. Не се осланяйте единствено на собствената си преценка, опитайте се да разберете какво мислят и другите за вас.
  2. Давайте на всеки нов сътрудник ясно да разбере още от първия миг, че ВИЕ определяте правилата, а не той! Ако го формулираме малко по-другояче: търсете хора, които ще се оставят да ги ръководите в желаната от вас посока. Хора, които вие ще сте в състояние да ръководите в желаната от вас посока. И избягвайте всички останали.

Забравете за неувереността

Нека в заключение поразсъждаваме защо толкова много мрежовици пренебрегват този ясен принцип? Причината обяснява и поведението, което описахме в началото. Някои спонсори не дават достатъчно ясни указания на новите си партньори, защото се страхуват от тяхната реакция. („Той/тя може да каже, че не иска да направи това.“) Други го избягват, защото са твърде мързеливи и не им се занимава да проверяват дали новият човек е направил това, което са му казали. („Ако той/тя може и сам да го свърши, защо да се товаря с допълнителни ангажименти?“)

Казано с други думи, тези спонсори се боят да изпълняват ръководна функция! Но успех в мрежовия бизнес ще имат само личности, които притежават лидерски качества.

Така че можете тук и сега да вземете решение дали искате да сте човек, който се ядосва, че сътрудниците му не вършат нищо, или предпочитате да жънете успехи, като ясно и безусловно казвате на партньорите си какво точно трябва да направят, ако искат да успеят?

Вземете това решение и то най-добре веднага!

Споделете с приятели:

Нагоре